Contact Us  
 начало > новини
Изборът на китайския народ
2011-06-27
 Моите възгледи за ККП в навечерието на нейната 90-годишнина

23. Юни 2011, брой 141

Гуо Йеджоу, посланик на Китай в България
 
През август миналата година поех поста посланик на Китай в България. През този период досега много приятели тук често ми задават въпроса как Китай успя за последните 30 години да постигне такъв голям успех? А когато аз им казвам истината, че "това е благодарение на правилното ръководство на Китайската комунистическа партия", някои го приемат със съмнение и недоверие.  
Аз напълно разбирам това и дори мога да прочета в израза им скритите от учтивост или доброжелателност думи. Наистина хората от Европа, които имат особени спомени и лични впечатления, свързани със студената война, както и младежите, родени след нейния край, само при споменаването на "Комунистическа партия" свързват това понятие със собствения си опит и преживявания и са склонни да вярват, че "всички комунистически партии са еднакви". Поради различни причини аз не мога с подробни обяснения да разсея техните съмнения и недоверието им.
Сега, когато отбелязваме 90-ата годишнина от основаването на ККП и скоро настъпва юбилейната дата 1 юли 2011 г., аз съм особено благодарен на вестник ДУМА за предоставената ми страница и бих искал чрез нея да представя пет свои виждания.

 
Градовете в днешен Китай съперничат с най-модерните в света 

Първо, връщайки се назад в историята можем да докажем, че управляващата роля на ККП е избор на китайския народ.
Както България в своята история е била обект на чуждестранна агресия, така и Китай в новата си история е бил

жертва на хищническо заграбване и потисничество

Опиумната война между Китай и Англия през 1840 г. е началото на тази изпълнена с унижение страница от нашата история. Тази история и няколкостотин неравноправни, дискриминационни договори, клаузи и условия, налагани от западните сили на Китай - всичко това дълбоко се е врязало в колективната памет на китайската нация. Манджурското правителство на династията Цин, което не може да осигури дори собствената си безопасност, съвсем не е в състояние да осигури безопасността на държавата и народа си. Тогава елитът на китайското общество започва да търси пътища за спасяването на държавата и народа на Китай.  
През 1911 г. Синхайската революция, водена от Сун Ятсен, сваля династията Цин, а основаната от него Китайска националистическа партия ("Гуоминдан") съставя буржоазно републиканско правителство - основана е Китайската република. Макар че манджурската династия Цин вече не съществува, а Китайската република създава свой парламент, правителство, собствена конституция, има партиен плурализъм, всъщност политическата власт в Китай през този период е контролирана от големи и малки военни групировки. Китайският народ все още не може да се освободи от участта си на потиснат и поробен народ. 
През 1921 г. е основана Китайската комунистическа партия. Тя е опитала с усилия три пъти в историята да създаде демократичен съюз с различни политически сили, в това число и с "Гуоминдан". Първият път е скоро след учредяването на партията, а целта е съвместно противопоставяне на империализма и милитаризма; вторият път е след избухването на антияпонската война, с цел съпротива срещу агресията на японския империализъм; третият път е след края на антияпонската война, целта е съвместно осъществяване на мирното изграждане на нов Китай.
Но при всички тези опити за многопартийно демократично партньорство Китайската комунистическа партия понася ударите и пречките от страна на силите, стремящи се към единовластие. Особено след края на антияпонската война партията "Гуоминдан" налага единовластно управление и по този начин нарушава процеса на мирно изграждане на страната, на многопартийно сътрудничество и политически консултации и в крайна сметка това довежда до избухването на гражданска война. Китайската комунистическа партия с подкрепата на китайския народ, както и на онези политически сили, участвали преди това в многопартийното сътрудничество и изграждането на демократична държава, които откликват на призива на ККП, печели окончателната победа. През 1949 г. се обявява създаването на Китайската народна република. Китай започва да осъществява системата на политически консултации и многопартийно сътрудничество под ръководството на ККП, тази система успешно продължава да функционира и до днес.
Въз основата на това не е трудно да бъде направен следният извод: за разлика от много други държави статутът на ККП като управляваща партия не е придобит случайно. Той е избор, който китайският народ прави след дълги търсения, след много загуби и много съперничества с други сили. Китай поема

по пътя на социализма с китайска специфика

не по решение на външни сили, това е научно обоснован и разумен избор на ККП и на китайския народ, това е естествен продукт и логичен резултат на съвременното историческо развитие на Китай.   
Второ, постигнатите положителни резултати са важна обосновка за легитимността на управлението на ККП.
След придобиване статута на управляваща партия ККП става основна ръководна сила в изграждането на социализма с китайска специфика. В този процес ККП дълбоко осъзнава, че изграждането на едно ново общество е много по-трудно от разрушаването на един стар свят. 
Обективно погледнато за периода от 30 години от 1949 г. до 1979 г. ККП постига значителни успехи в изграждането на китайския социализъм, но едновременно с това прави и грешки. 
През 1979 г. ККП започва политиката на реформи и отваряне към света. Дън Сяопин е главният архитект на реформите. Неговият велик принос се състои в това, че той предлага оригиналната концепция за изграждането на социализъм с китайска специфика въз основа на конкретните условия в страната, идеята "да се премине реката, опипвайки камъните". Оттогава насам светът става свидетел на "китайското чудо". 
Резултатите от проучването на един американски изследователски център сочат, че 81% от китайците са доволни от живота си, около 90% от гражданите на Китай изразяват задоволство и оптимизъм по отношение на икономическата ситуация, развитието и перспективите на страната. Тези стойности далеч надхвърлят показателите в много други страни.  
Появата на "китайското чудо" доказва, че китайските комунисти имат смелостта, мъдростта и способността да поправят собствените си грешки. Може да се каже, че "китайското чудо" е най-силният аргумент, доказващ легитимността на управлението на Китайската комунистическа партия.
Трето, принципът "управление за хората" е

политическият ключ към успеха

на ККП. Тя се придържа към принципите "партия за обществото" и "управление за хората", винаги взима за своя отправна точка коренните интереси на най-широките народни маси. Аз смятам, че именно благодарение на този решаващ фактор ККП печели искреното доверие и подкрепата на китайския народ.   
На 12 май 2008 г. град Съчуан в Китай беше разтърсен от силно земетресение от 8 бала по скалата на Рихтер. Правителства на всички нива веднага след земетресението определиха като своя най-важна и неотложна задача спасителните операции за борба с бедствието, веднага бяха организирани спасителните сили по всички направления и изпратени в района. Беше разпределена работата по настаняването на пострадалите от земетресението и беше ускорен процесът на възстановяване и изграждане на засегнатите райони. Във всичко това бяха мобилизирани силите на цялата страна с цел преодоляване на бедствието. И сега, само три години след земетресението, възстановителните работи в основни линии са вече приключени. Върху старите развалини се роди нов град, хората отново живеят там.
През последните години човечеството преживява много природни бедствия. Аз не бих искал да сравнявам "политическото поведение" на управляващите партии в другите страни, но постиженията под ръководството на ККП по отношение на скоростта, мащаба и качеството на възстановяване на засегнатите райони несъмнено трябва да получат дължимото признание.    
Четвърто, научна обоснованост и демократичност е най-важното политическо лого на Китайската комунистическа партия.
Тук искам да използвам като пример това как ККП определи

дванадесетия петгодишен план за развитие

за да обясня тази гледна точка. За разработването на този план съответните органи на китайското правителство определиха 41 основни въпроса, касаещи икономическото и социалното развитие на Китай и бяха поканени над 70 изследователски структури да извършат необходимите изследвания, по този начин беше получен доклад от базови изследвания в обем над 5 млн. йероглифа. За да бъдат взети под внимание мненията и предложенията на представителите на различни кръгове от обществото, компетентните органи в течение на две години и половина посредством интернет, есемес съобщения, електронни писма, проучвания по телефона, дискусионни форуми и информационни срещи мобилизираха гражданите от цялата страна да се включат в обсъжданията и да изразят своето мнение, като по този начин бяха събрани 64 709 конкретни мнения и предложения. Полученият на тази основа проект на плана беше представен за обсъждане на петте хиляди делегати в Общокитайското събрание на народните представители и на членовете на Общокитайския политически консултативен съвет и по този начин документът окончателно придоби своя юридически статут. Освен това Държавният съвет в съответствие с принципа на разделение на функциите и задълженията разпредели за конкретно изпълнение по региони, ведомства и организации основните цели и задачи, залегнали в дванадесетия петгодишен план за развитие.  
Горепосочените данни показват следното:
- Установеният от ККП процес на приемане на решения по своята демократичност и научна обоснованост не отстъпва на нито една страна в света, само конкретният начин и механизъм на функциониране на демократичната система в Китай е по-различен, отколкото в другите страни.   
- Щом китайският народ под ръководството на ККП веднъж е избрал правилната насока за развитие, той твърдо и неизменно върви напред в избраното направление, без да се озърта настрани и да води безконечни спорове.   
- Когато правителството на ККП на основата на демократично приети решения пристъпва към фазата на организиране на конкретното им прилагане, то
те са найпълно изпълним, изключена е проява на нестабилност поради смяна на отделни ръководни лица.  
 Според мен гореизложените обстоятелства са именно едно от предимствата на китайската политическа система.  
Пето,

мир, развитие, сътрудничество

са ключовите думи за разбирането на външната политика на ККП.
Да се разбере това никак не е трудно. Като се вгледаме в съвременния свят можем да видим, че Китай под ръководството на ККП не е водил надпревара във въоражаването с никоя страна в света, не е създавал военни бази в никоя страна в света, не е нападал друга страна и не е завземал и един инч чужда земя.
Тези обстоятелства никак не са случайни, защото ККП винаги е издигала знамето на мира, развитието и сътрудничеството, винаги е провеждала самостоятелна, независима и мирна външна политика, винаги е вървяла по пътя на мирното развитие и е осъществявала стратегия на откритост към света, насочена към взаимната полза и общите интереси, винаги е защитавала интересите на суверинитета, безопасността и развитието на Китай и заедно с всички страни по света е способствала за изграждането на траен мир, общо благоденствие и хармонично общество.  
Историята винаги дава справедлива оценка на успешните политически сили, а ККП е именно една такава успешна политическа сила. Надявам се, че тези мои виждания ще бъдат от полза на читателите за да разберат още по-добре Китай, да разберат още по-добре Китайската комунистическа партия.

Suggest To A Friend
  Print